ПОМПИ, БУТИЛКИ, КОНЕКТОРИ, МАРКУЧИ, РЕЗЕРВОАРИ, КОМПРЕСОРИ, МАНОМЕТРИ - как, откъде и всичко за високо налягане.

братушка

Редовен Потребител
Най видимото по което се различават е това,че са заваряни,
Ако заварката можеше да издържи 200бар, а не 10-12 (каквото е при пропан-бутана) и "нашите" щяха да са заварявани :)
Гледах как хамериканците въобще лепят пропанови бутилки с лепило :)
Че к'во му е? Трябва да покричт само 16 бар тестови...
Карбонови на 300 също с лепило правят :)

но не искат да ми я пълнят ако няма щампа за валидна проба
1. В БГ няма щампа за ВАЛИДНА проба. Не, щампи има, но до една с тотални нарушения на технология за провеждане на атестатация (всъщност водна проба със замерите на габаритни дефомации е само част от атестационна процедура);
2. Пълни бутилките сам :) Начини бол...

PS:
3. Купи си щампа... Все едно повечето "щамповачи" искат само пари за процедурата да получат. Обясни им защо не искаш залуду да изнасилваш бутилката и им плати "процедурата"...
А ако дойдеш при тях с извадка от норматива как точно трябва да протича и какво точно да включва атестацията и да речеш, че ще присъстваш при процедурата - може и да се откупят от теб със щампа, че и за 40 години :)
 
Последна промяна от модератор:

azzaro

Потребител
Аз си мисля че малко преигравате,кой е казал че ви изнасилват бутилките до предела на възможностите?До колкото ми е известно ,300 барова бутилка надута до 450 бара е в еластична фаза на деформация и именно това се контролира,колко е изменението в размерите и дали са в допустими минимални граници.Балоните на суматрите който се раздуват осезаемо още при 200 бара са тествани според производителите на 605 бара/справка в упътването на пушката/ и това не е разрушаващото им налягане.Ако не се лъжа Нико имаше програма за изчисляване на дебелината стената на резервоари от дурал и имам спомени че около 3,5 мм стена се разрушаваше при над 900 бара.Перила също беше достигал по грешка налягане от над 700 бара при тестване на резервоар и не беше гръмнал. На анадолски резервоар и аз не бих вярвал !
А който го е страх да си сложи главата до РСР да си стреля с пружинка.
 

azzaro

Потребител
Със сигурност тези който правят водните проби знаят от къде да ги вземат,ти ако си на тяхно място би ли си сложил щемпела на неизправна бутилка????Аз не бих! Ако не се лъжа това да взривиш 6 литрова бутилка на 300 бара се равнява на взрив на 6 килограма тротил, това не изнася само кухнята в съседите а разрушава сградата .
 

lynx

Редовен Потребител
.....Ако не се лъжа Нико имаше програма за изчисляване на дебелината стената на резервоари от дурал и имам спомени че около 3,5 мм стена се разрушаваше при над 900 бара.Перила също беше достигал по грешка налягане от над 700 бара при тестване на резервоар и не беше гръмнал. .......

3,5мм стена може и да издържи 900 бара, ако е от титаниева сплав евентуално.
Всички я ползуваме тази програма и тя показва друго.
На Перила тръбите са с дебелина на стената колкото малкия ми пръст, като нищо ще издържат 700 бара дори и повече.
За Суматрата няма да коментирам, защото звучи като забавна корейска реклама.
 

azzaro

Потребител
И на мен ми беше интересно как дават толкова налягане за суматрата ,но така са написали производителите! А колко са дебели перилските резервоари вече не помня,от много време не ми се е мяркал такъв. Но Мисълта ми беше че не е толкова лесно да разрушиш бутилка или фабричен резервоар ако са от малко по-добър производител.Ти самия знаеш че хасанския резервоар когато търкаляш по масата празен,а после пълен е крив по различен начин. Ако тестовото налягане на водната проба беше на ръба на възможностите на бутилката със сигурност нямаше да я дават за съответното работно,със сигурност възможностите на една стоманена бутилка са далеч над тестовото й налягане.
 

st_beer

Редовен Потребител
„Който го е страх от мечка – да не ходи в гората“
Ако някой се страхува от моите неща с които стрелям като ме види да стои далече от мен.
Аз за себе си съм си решил с какво да си стрелям и помпя пушката.
Аз също съм на мнение ,че не изнасилват бутилките на предела и фирми оторизирани да извършват тази дейност си вършат съвестно работата,но съм и сигурен в това,че всяка проба си скъсява живота на бутилката.
 

naskotninov

Потребител
ФТКС
братушка за 40 год. мит за бутилките мога да се аргументирам,но лично не във форума,а за нормативни документи също мога да извадя някои неща,но не и да ги разпространя наляво и надясно така безразборно.Виждам че си напред с матеряла и някои ден,ако се срещнем мога да ти дам да хвърлиш едно око,примерно ако те интересува кога и при какви условия се бракува бутика,пак и други неща.Нямам всичко но доло горе последните стандарти така да се каже са у мен. ЕВРОПЕЙСКИ НЕ ДРУГИ
 

st_beer

Редовен Потребител
@naskotninov
Вкарай малко яснота на всички ни ако си наистина запознат с тези неща. Тук пишат няколко човека и направо наплашват хората.
Ще сме много благодарни да напишеш всичко което знаеш и истината за бутилките да излезе на светло.
 

lynx

Редовен Потребител
Недоумявам защо всичко е толкова тайно?
Покажи ни документите за да има яснота.
"Тоя казал на ония" звучи несериозно.
 

andi

Редовен Потребител
Еии , пак съм изпуснал купона ! Ако знаех щях поне едни пуканки да си приготвя ;)
 

братушка

Редовен Потребител
за нормативни документи също мога да извадя някои неща,но не и да ги разпространя наляво и надясно така безразборно.
Гати колко е секретно всичко :)
Аз пък винаги ползвах открити източници. Мислех, че ВСИЧКИ закони и нормативи има публикувани в интернет с открит достъп...
Колко съм се заблуждавал, вах-вах... Сега ще знам, че има и секретни такива, достъпни само за тествачи на бутилките и търгашите от метанстанциите.
И за "европейските": таман преди 3-4г промениха нормативите в БГ от "татови" на "европейски". Специално ги сравнявах - голяма разлика не видях. Имаше само една по-сериозна ключова разлика: какво да се смята за съд под налягане. Преди всичко под 8 бар не се водеше на отчет, сега има формула, която на база обем и налягане го определя. Явно като няма затворена в съда достатъчно много енергия го пускат гратис.
Но явно нещо съм изпуснал за тези 3г и има още по-европейски норми, и явно секретни.

Аз също съм на мнение ,че не изнасилват бутилките на предела и фирми оторизирани да извършват тази дейност си вършат съвестно работата
Да ти разкажа ли как последния път минавах преглед с колата при отговорни и оторизирани?
След като ШЕФА на една оторизирана за бутики фирма отговорно ми заяви, че с помпа за водна проба без проблем ще ми напомпа бутилката с въздух на 700 бар предпочитам да нямам работа с такива специалисти...

3,5мм стена може и да издържи 900 бара, ако е от титаниева сплав евентуално.
А аз винаги мислех, че металът се рарушава не от налягане, а от сила...
Като е тънка тръбичката и площта на стените е малка, съответно и силите не са големи (сила е равна на налягане умножено по площ, така си мислех де). Като се увеличава диаметъра пропорционално растат и площта със силата при същото налягане. Мислех, че точно затова капилярна медна тръбичка има работно около 700 бар...
Също така мислех, че всички са чупили някога тел с многократно огъване с ръце. Как едната се кърши с едно натискане, а другата я гънеш-гънеш насам-натам сумати време, а тя все е здрава.
И си мислех, че точно затова производителите дават и максимален брой цикли за зареждане на бутилките. Щото само те знаят от какъв чешит стомана ги правят и на колко еластични огъвания и при какви усилия тя ще издеяни преди да премине във фаза пластична деформация.
Но явно тествачите, въоръжени с нови секретни европейски нормативи знаят повече... Или само на тях под секрет всички производители изпращат пълната си документация срещу подписка за неразгласяване.

Е, аз се предавам. Купувайте си стари железори, нали са с 20лв по-евтини.
 

sts1969

Редовен Потребител
Като споменавате издръжливост на налягане...тук някъде гледах клип (не го открих къде е ) как руснаците изпитват издръжливостта на малка 12гр. бутилчица за СО2...по спомен издържа над 300атм. преди да гръмне. :)
 

lynx

Редовен Потребител
А аз винаги мислех, че металът се рарушава не от налягане, а от сила...
Като е тънка тръбичката и площта на стените е малка, съответно и силите не са големи (сила е равна на налягане умножено по площ, така си мислех де). Като се увеличава диаметъра пропорционално растат и площта със силата при същото налягане. Мислех, че точно затова капилярна медна тръбичка има работно около 700 бар...

Братушка, ние говорехме за резервоари на РСР пушки, които при повечето модели са със сходни размери и обем.
То е ясно на повечето хора това което си го написал.
 

anibis

Редовен Потребител
А колко са дебели перилските резервоари вече не помня,от много време не ми се е мяркал такъв.

Ето дебелината на резервоарите на Перила.
007_zps2a8d7bc4.jpg
 

big_dragon

Редовен Потребител
И да допълня братушка за още един фактор, влияещ на ресурса на стоманените бутилки.
Явлението се нарича "студена крехкост".
На някои стоманени съоръжения, работещи под налягане, не се препоръчва да се правят многократни якостни изпитания на свръх налягане при температура по-ниска от 85 С градуса. Точно заради намаляването на ресурса от умора на материала при ниска (стайна) температура.
Това е причината, стоманите работещи на ниски температури, задължително да са лигирани...

ПП Нещо любопитно:
Това явление особено често се проявява при температури под -17 С градуса и е едната от версиите за крехкостта на корпуса на Титаник....
 

lynx

Редовен Потребител
На бутилката би трябвало да го пише.
За различните сплави, производителя дава различен срок на експлоатация.
 
Последна промяна:

st_beer

Редовен Потребител
За композитните съм сигурен че си има табелка и си го пише кога изтича живота на бутилката, но за алуминиевите не знам някъде да има по щампите да пише тази информация за живота им. Не съм убеден на 100% но по спомен от четеното мисля беше 20-25 г живота на алуминиевите и 15-20 г живота на композитните.
Преди време бях попаднал на тая статия:

БУТИЛКА ЗА СГЪСТЕН ВЪЗДУХ
Бутилката за сгъстен въздух съхранява резерва от сгъстен атмосферен въздух. Налягането на въздуха в бутилката е 200 или 300 bar. При ВДА се използват три вида бутилки: стоманени, метало-композитни и изцяло композитни бутилки.
Запасът от сгъстен въздух в бутилката, при работно налягане до 200 bar, се изчислява по формулата:
С въздуха200 bar = V бутилката х Р въздуха [1]
където:
С въздуха200 bar – количество на въздуха в бутилката при налягане до 200 bar(l);
V бутилката – воден обем на бутилката (l);
Р въздуха – налягане на въздуха в бутилката (bar).
ПРИМЕР: Определете количеството на въздуха в една 6 l бутилка при отчетено налягане на манoметъра от 150 bar. OТГОВОР: 6 х 150 = 900 l.
При бутилки с работно налягане над 200 bar във формулата [1] се въвежда коефициент на компресия Кк, тъй като при налягания по-големи от 200 bar факторът на компресия на въздуха се изменя от 1:1 към 1:1,0917
При изчисления се приема, че Кк = 1,09. Така формулата [1] добива вида:
С въздуха 300 bar = (V бутилката х Р въздуха)/ Кк [2]
ПРИМЕР: Определете количеството на въздуха в една 6 l бутилка при отчетено налягане на манoметъра от 250 bar. OТГОВОР: (6 х 250)/1,09 = 1376 l.
Независимо от материала от който е изработена, бутилката за сгъстен въздух се състои от корпус и гърловина. Гърловината на бутилката е с вътрешна цилиндрична резба М 18х1,5 и трябва да съответства на изискванията на EN 144-1. Посредством тази резба към бутилката се присъединява нейният вентил. При по-старите бутилки, които не съответстват на европейската норма, тази резба е конусна и за да се оборудват с нови вентили е необходимо да се изработва специална преходна втулка. Тази процедура обаче е забранена в повечето от страните на ЕС.
Металните (стоманени) бутилки за сгъстен въздух са се наложили от практиката като много надеждни и непретенциозни. Те имат сравнително дълъг нормативно определен живот (за някой страни до 40 години, а в Германия използването им е безсрочно), превишаващ с над 50% живота на останалите видове бутилки за ВДА. Стоманените бутилки е необходимо да бъдат периодично проверявани и тествани в съответствие с изискванията на EN 1968.
Проблем при експлоатация на стоманените бутилки е голямото им тегло (около 55-60% по-тежки от композитните) и появата на корозия както отвън, така и вътре в бутилката. Вътрешната корозия при тези бутилки се появява след около 8-12 години експлоатация и се дължи най-вече на некачествената очистка и недоброто изсушаване на атмосферния въздух в процеса на компресирането му. Това се наблюдава особено при бутилки запълвани със сгъстен атмосферен въздух посредством едно и двустепенни компресорни инсталации. Тези инсталации не са оборудвани с автоматични дренажни системи и изпускането на кондензата от сепаратора на втората степен на компресора се извършва по преценка на оператора. Често той просрочва максималното време между две източвания на конденз (което не трябва да превишава 15 min) и част от влагата, макар и в минимално количество, постъпва във вътрешността на бутилката. Влагата, която се натрупва в бутилката при всяко пълнене, играе лоша шега на използващите ВДА в условия на отрицателни температури (под -10 оС). Влагата се увлича от потока на изтичащия от бутилката въздух, натрупва се в редуктора на ВДА и постепенно замръзва в процеса на редуциране на налягането. За замръзването (обледяването) на редуктора допълнитело влияние оказва понижаването на налягането, тъй като този процес е свързан с поглъщане на топлина.
Някои производители на бутилки за ВДА вече лансират метални бутилки, изработени изцяло от алуминиева сплав. Такива бутилки все по-трайно се налагат на пазара за водолазно оборудване и за медицински нужди и уверено „настъпват“ към ВДА.
В последните 10 години (най-вече след 2003 г.), пожарните и спасителни служби от ЕС все по-често избират за своите ВДА бутилки изработени от карбонови влакна и термореактивни полимери (напр. епоксидна смола), познати на Запад като „СFC-бутилки“, а у нас под името „композитни бутилки“. При тях, за по-голяма здравина се използва още една, вътрешна бутилка, върху която се изгражда самата композитна бутилка. Най-често вътрешната бутилка е от алуминий и имено това са т.н. метал-композитни бутилки. Конструкцията им е необходимо да съответства на изискванията на EN 12245. Вътрешната алуминиева бутилка е изработена от Al-Si-Mg (алуминий-силиций-магнезиева) сплав, позната като сплав Al 6061 или сплав Аl 7000. В последните 2-3 години като материал за външната обвивка на бутилките постепенно се налага органичния полимер Kevlar®, който е до 5 пъти по здрав от стоманата.
Когато вътрешната бутилка е заменена със синтетична бутилка, а алуминиева вложка има само в областта на дъното и гърлото, тези бутилки са познати под името изцяло (или напълно) композитни бутилки. Тяхната конструкция също трябва да е изработена в съответствие с EN 12245. Максималният експлоатационен срок на композитни бутилки се определя от производителите и обикновено е 15-20 години. Фирма INTERSPIRO лансира идеята си за NLL-бутилки, които според тях нямат ограничение в срока на употреба, но според повечето експерти в областта на дихателната защита най-вероятно става въпрос за метал-композитна бутилка със сърцевина от алуминиева сплав и максимален срок на живот от 48 години.
Най-използваните в практиката стоманени бутилки са с воден обем 6 l за работно налягане 200 или 300 bar, а при композитните най-предпочитани са 6,8 и 6,9 l бутилки с работно налягане 300 bar.
Основните производители на композитни бутилки са фирмите Luxfer Gas Cylinders(произвеждащи бутилките за ВДА на MSA Safety, SCOTT и Dräger) и АBB(произвеждащи бутилки за ВДА на Interspiro). Възможна е употребата на композитни бутилки с воден обем 9 l, но тъй като при тях разстоянието от остта на гърловината на бутилката до външният й диаметър е по-голямо, присъединяването към редуктора за налягане изисква специален преходен конектор. Специален Т-образен конектор се изисква и когато за увеличаване времето на престой в атмосфера, вредна за живота и здравето ще се използва „двойка“ композитни бутилки.
При някои модели ВДА намиращи се все още на въоръжение в Областните управления за пожарна безопасност и защита на населението (ОУПБЗН) у нас се използват две стоманени 4 l бутилки, съединени с Т-образен конектор, който се свързва с редуктора за налягане. Такива модели ВДА са „БР 16215“ ( производство на бившата държава ГДР, в употреба от 1988 г.) и „AGA 224“ (получени от Академията на МВР като дарение от Конфедерация Швейцария през 2002/2003 г). При ВДА Saturn S- 71 (производство на чешката фирма Meva, модел 1971 г., в употреба у нас от началото на 80-те години на ХХ в) стоманената бутилка е 7 l, характеризира се с голямата си дължина, причиняваща неудобство при работа, особено при гасене на пожари в сутерени и мазета, когато обстановката изизсква струярите да са приклекнали или седнали.
Все по-рядко производителите на ВДА прибягват до услугите на изцяло композитните бутилки. Причината за това е не само по-високата им цена (550-650 €) спрямо метал-композитните (300-400 €), но и чисто конструктивни проблеми с гърлото на бутилката и вложката от алуминий. Голяма част от тези бутилки не са херметизирани добре и след около 3 седмици се изпразват сами без употреба!
За по-добра топлоизолация и предпазване на ламинатния слой на метал-композитните бутилки, производителите на ВДА препоръчват използването на калъфи от Nomex® , но това не е задължително изискване в нито една страна от ЕС.
Върху всяка композитна бутилка трябва да е поставен етикет съответстващ на изискванията на EN 1089-2 и EN 1089-3, от който да можем да получим основна информация за нея (при стоманените бутилки най-важната част от тази информация се щемпелована върху бутилката, съгласно изискванията на EN 1089-1 и на българските подзаконови нормативни актове, отнасящи се до съдове под налягане).
 

sevdaka80

Редовен Потребител
Не мога да намеря точния размер на трета степен,на помпа Хатсан,не мога да го взема и от стария скапал се е.
 
Нагоре