Мнение за Browning X-Blade Hunter 5.5 / UMAREX/
- Автор на темата t.marev
- Начална Дата
t.marev
Редовен Потребител
Макар и с известно закъснение - ето го и обещаното продължение:
...........................................................................................
И така – въоръжен и много опасен, пътувам към Пловдив в компанията на очарователното създание, което току що бях измъкнал от ноктите на провинциалната скука. Принцесата се кипри гордо на предната седалка до мене, видимо доволна и готова за приключения. Изглежда, и е безразлично къде отиваме, мълчи си загадъчно и кокетно оглежда наоколо. А наоколо е слънчево, слънчево…..както може да бъде слънчево, само през август по обед. Не по-малко горд бях и аз - отнасях със себе си нещо, което търсех отдавна и което обещаваше вълнуващи преживявания. Препускаме така през жегата, напред към неизвестното и се споглеждаме съзаклятнически.
Отбивам по един страничен път, с идеята да отидем на някое усамотено местенце и да се позабавляваме малко с моята спътница. Тя само ме поглежда закачливо и продължава да мълчи загадъчно. Обичам когато не се задават въпроси. Пътят криволичи към близките хълмове и прехвърля скалистото било, но ние няма да стигаме чак до там. След няколко завоя свиваме покрай кипарисовата горичка, провираме се през сенчест лабиринт от храсти и се озоваваме на малка, закътана полянка, под едно голямо дърво.
Пред нас се е ширнала долината, зад гърба ни е горичката. Мястото е тихо и спокойно – прилича на старо хайдушко сборище. Единствения белег на цивилизацията, е стърчащият на петдесетина метра, бетонен електрически стълб. Идеално място!
Нямам търпение да прегърна моята красавица….Тя разбира се не чака покана, а скача направо в ръцете ми и се отпуска послушно, готова за първия ни танц.
Естествена цел се оказа електрическия стълб. Достатъчно отдалечен, достатъчно самотен и достатъчно голям за да бъде уцелен. Насочвам внушителната цев съм него и дърпам смело спусъка.
Първия път, естествено не улучвам….Обаче мекият отчетлив пукот, ме изкефи много, а свистенето на куршума, ми припомни времената на славните битки! И втория път нищо, освен так-фиуу.... Оглеждам критично мерника и с вид на специалист, развъртам малко насам-натам, бурмите. Третия път обаче, божествената симфония на изстрела се увенча със страховит трясък! Сачмата удари стълба с такава сила, че той аха-аха да се прекърши, но слава Богу оцеля – само се разклати малко. Реших да не предизвиквам аварии в електрическата мрежа и извадих от багажника едно празно кенче от бира. Поставих го върху някакъв камънак встрани от стълба, горе-долу на половината разстояние и се връщам на сянка при колата. Моята избраница изглежда леко нацупена от несериозната цел, но аз се правя, че не забелязвам. Нагласям кенчето върху светещата мушка и натискам вълшебното бутонче. Лек спазъм пробягва по тялото на партньорката ми, придружен от познатото так-фиуу, но кенчето си стои цяло-целеничко и се хили насреща ми. Красавицата си мълчи тактично, докато аз, леко сконфузен от ситуацията, зареждам отново с трепереща ръка.
Тук е мястото да отбележа, че общуването с тази хубавица , е доста уморително. Младото и, силно тяло, иска здрави ръце и доста усилия. Само след няколко изстрела се чувствам почти изтощен. Ехидната мисъл - дали не съм надценил възможностите си, подличко се прокрадва в главата ми. Исках сила – получих я….Е, дали ще мога да я управлявам!?
- Май не съм за тебе, а? Може би трябваше да избереш нещо по-слабичко….- опитва се да остроумничи красавицата.
- На слабак ли те приличам? – прекъсвам я аз и с последни сили щраквам пружината докрай.
Моята избраница ме гледа изпитателно с леко присвити очи….Прилича на задрямала тигрица. От мен зависи, дали ще ме изяде или ще се подчини. Пропъждам пораженските мисли и с властен жест, събуждам тигрицата. Покорно и доверчиво, тя следва своя повелител, готова да изпълни желанията му.
Може да не съм слабак, но този път заобикалям колата и подпирам едната ръка на покрива. Кенчето предизвикателно червенее между треволяка... – Сега ще видиш ти – заканвам се злорадо, докато натискам спусъка. Ясно чух удара на сачмата, но проклетото кенче си стои там и блести гордо на слънцето.Не може да бъде! Сигурно съм ударил камъка до него, но ме мързи да ходя до там да проверявам. Поемам въздух и зареждам отново…Същата работа – сачмата изсвистя страховито, чу се как удари, но кутийката си стърчи невъзмутимо върху камъните.
– Ай стига бе, това нещо, да не е омагьсано? – мърморя си аз и споменавам майка му. Имах някакво предположение, но то ми се струва малко вероятно. Насочвам пушката към неубиваемото кенче, обаче този път се целя най-горе, в подсиления ръб на дяволската кутийка. Влагам цялото си старание и мобилизирам всичките си умения, сякаш това беше нещо повече от обикновено стрелба на полето. Сигурно така се е чувствал Вилхелм Тел, когато е трябвало да уцели ябълката, върху главата на сина си. Затаявам дъх и освобождавам Силата. Тя излита от цевта, помитайки всичко пред себе си, а кенчето се прекатурва от пиедестала си и настава убийствена тишина!
Изправям се победоносно и оглеждам с умиление атлетичната ми партньорка. Страхотен тандем сме – притежателката на Силата и нейния Повелител! После лениво се отправям към камънака да видя резултатите.
Няма никаква тайна – всичко е ясно! Първите два изстрела са пробили кенчето с такава лекота, че то не е имало време да гъкне, камо ли да падне! При третия изстрел обаче, който умишлено насочих най-горе, сачмата докато пробие по-здравата окантовка събаря кутийка-та….Просто като фасул! Просто, обаче досега не ми се е случвало. Досега съм „застрелял“ десетки кенчета и всички са падали още при първото попадение. Очевидно мощната пушка си казва думата.
Връщам се под дървото и заварвам красавицата небрежно подпряна на колата, да раздава щедро лъчезарната си усмивка, на наобиколилите я горски обитатели. Те я гледаха с известно страхопочитание, а тя се пъчи гордо в героична поза, приписвайки си естествено, всичките успехи. При появата ми обаче, публиката се разбягва….Остава само една безстрашна катеричка, която ме оглежда любопитно няколко секунди и после с два скока се мята на голямото дърво.
Сърдита от прекъснатото шоу, новоизпечената звезда настоява, за компенсация да си поиграем още малко. Тъкмо си мислех за същото, така че не я оставих да ми моли дълго. Тръгваме между дърветата, като пътьом сваляме няколко изсъхнали клона и разпердушинваме пет-шест шишарки. Окуражен от нейния неподражаем устрем и от дяволития и поглед, крача все по навътре в горичката.
По-навътре в горичката се оказа по-навън, защото само след малко, дърветата се разреждат и се вижда пътчето по което дойдохме. Току до него, някой идиот е изсипал купчина боклуци, а най-отгоре се мъдри стъклена бутилка. Реших, че няколко счупени стъкла, няма да замърсят повече наоколо и без да се замислям пръскам бутилката на парчета.
Това изглежда развали магията. Романтиката сякаш се стопи в следобедната мараня и се почувствах адски уморен.
- Омръзна ми! Хайде да си тръгваме – кисело заяви моята спътница.
Погледнах я учудено – от игривия и ентусиазъм не бе останало и помен….
- Стига толкова за днес! - настоя тя с присъщата и неподправеност и подхвърля обещаващо : - Другия път ще ти покажа какво мога още….
Че можеше още много неща – това беше ясно…..както беше ясно, че и на мен ми омръзна а и бях направо скапан, затова кимам великодушно и се отправяме обратно към колата.
Обратния път се оказа изненадващо дълъг. Когато накрая все пак стигаме, хубавелката се отпуска морно на предната седалка.
- Беше много хубаво! – промърква доволно тя и ме възнаграждава с ослепителната си усмивка.
Доволен бях и аз – бях намерил това,което търсех – сила и красота, облечени в перфектни форми, една рядко срещана комбинация. Като добавим и принадлежността към известна аристократична фамилия, предполагаща добро възпитание….С две думи това беше Моята Пушка!
Е, разбира се беше малко буйна и своенравна и макар че изглеждаше послушна, можеше да се окаже доста вироглава. Може би е от годините, но с тази хубавица май ще видя зор….Забав-ленията с нея се очертаваха колкото приятни, толкова и трудни.
Дано поне прави палачинки!
...........................................................................................
И така – въоръжен и много опасен, пътувам към Пловдив в компанията на очарователното създание, което току що бях измъкнал от ноктите на провинциалната скука. Принцесата се кипри гордо на предната седалка до мене, видимо доволна и готова за приключения. Изглежда, и е безразлично къде отиваме, мълчи си загадъчно и кокетно оглежда наоколо. А наоколо е слънчево, слънчево…..както може да бъде слънчево, само през август по обед. Не по-малко горд бях и аз - отнасях със себе си нещо, което търсех отдавна и което обещаваше вълнуващи преживявания. Препускаме така през жегата, напред към неизвестното и се споглеждаме съзаклятнически.
Отбивам по един страничен път, с идеята да отидем на някое усамотено местенце и да се позабавляваме малко с моята спътница. Тя само ме поглежда закачливо и продължава да мълчи загадъчно. Обичам когато не се задават въпроси. Пътят криволичи към близките хълмове и прехвърля скалистото било, но ние няма да стигаме чак до там. След няколко завоя свиваме покрай кипарисовата горичка, провираме се през сенчест лабиринт от храсти и се озоваваме на малка, закътана полянка, под едно голямо дърво.
Пред нас се е ширнала долината, зад гърба ни е горичката. Мястото е тихо и спокойно – прилича на старо хайдушко сборище. Единствения белег на цивилизацията, е стърчащият на петдесетина метра, бетонен електрически стълб. Идеално място!
Нямам търпение да прегърна моята красавица….Тя разбира се не чака покана, а скача направо в ръцете ми и се отпуска послушно, готова за първия ни танц.
Естествена цел се оказа електрическия стълб. Достатъчно отдалечен, достатъчно самотен и достатъчно голям за да бъде уцелен. Насочвам внушителната цев съм него и дърпам смело спусъка.
Първия път, естествено не улучвам….Обаче мекият отчетлив пукот, ме изкефи много, а свистенето на куршума, ми припомни времената на славните битки! И втория път нищо, освен так-фиуу.... Оглеждам критично мерника и с вид на специалист, развъртам малко насам-натам, бурмите. Третия път обаче, божествената симфония на изстрела се увенча със страховит трясък! Сачмата удари стълба с такава сила, че той аха-аха да се прекърши, но слава Богу оцеля – само се разклати малко. Реших да не предизвиквам аварии в електрическата мрежа и извадих от багажника едно празно кенче от бира. Поставих го върху някакъв камънак встрани от стълба, горе-долу на половината разстояние и се връщам на сянка при колата. Моята избраница изглежда леко нацупена от несериозната цел, но аз се правя, че не забелязвам. Нагласям кенчето върху светещата мушка и натискам вълшебното бутонче. Лек спазъм пробягва по тялото на партньорката ми, придружен от познатото так-фиуу, но кенчето си стои цяло-целеничко и се хили насреща ми. Красавицата си мълчи тактично, докато аз, леко сконфузен от ситуацията, зареждам отново с трепереща ръка.
Тук е мястото да отбележа, че общуването с тази хубавица , е доста уморително. Младото и, силно тяло, иска здрави ръце и доста усилия. Само след няколко изстрела се чувствам почти изтощен. Ехидната мисъл - дали не съм надценил възможностите си, подличко се прокрадва в главата ми. Исках сила – получих я….Е, дали ще мога да я управлявам!?
- Май не съм за тебе, а? Може би трябваше да избереш нещо по-слабичко….- опитва се да остроумничи красавицата.
- На слабак ли те приличам? – прекъсвам я аз и с последни сили щраквам пружината докрай.
Моята избраница ме гледа изпитателно с леко присвити очи….Прилича на задрямала тигрица. От мен зависи, дали ще ме изяде или ще се подчини. Пропъждам пораженските мисли и с властен жест, събуждам тигрицата. Покорно и доверчиво, тя следва своя повелител, готова да изпълни желанията му.
Може да не съм слабак, но този път заобикалям колата и подпирам едната ръка на покрива. Кенчето предизвикателно червенее между треволяка... – Сега ще видиш ти – заканвам се злорадо, докато натискам спусъка. Ясно чух удара на сачмата, но проклетото кенче си стои там и блести гордо на слънцето.Не може да бъде! Сигурно съм ударил камъка до него, но ме мързи да ходя до там да проверявам. Поемам въздух и зареждам отново…Същата работа – сачмата изсвистя страховито, чу се как удари, но кутийката си стърчи невъзмутимо върху камъните.
– Ай стига бе, това нещо, да не е омагьсано? – мърморя си аз и споменавам майка му. Имах някакво предположение, но то ми се струва малко вероятно. Насочвам пушката към неубиваемото кенче, обаче този път се целя най-горе, в подсиления ръб на дяволската кутийка. Влагам цялото си старание и мобилизирам всичките си умения, сякаш това беше нещо повече от обикновено стрелба на полето. Сигурно така се е чувствал Вилхелм Тел, когато е трябвало да уцели ябълката, върху главата на сина си. Затаявам дъх и освобождавам Силата. Тя излита от цевта, помитайки всичко пред себе си, а кенчето се прекатурва от пиедестала си и настава убийствена тишина!
Изправям се победоносно и оглеждам с умиление атлетичната ми партньорка. Страхотен тандем сме – притежателката на Силата и нейния Повелител! После лениво се отправям към камънака да видя резултатите.
Няма никаква тайна – всичко е ясно! Първите два изстрела са пробили кенчето с такава лекота, че то не е имало време да гъкне, камо ли да падне! При третия изстрел обаче, който умишлено насочих най-горе, сачмата докато пробие по-здравата окантовка събаря кутийка-та….Просто като фасул! Просто, обаче досега не ми се е случвало. Досега съм „застрелял“ десетки кенчета и всички са падали още при първото попадение. Очевидно мощната пушка си казва думата.
Връщам се под дървото и заварвам красавицата небрежно подпряна на колата, да раздава щедро лъчезарната си усмивка, на наобиколилите я горски обитатели. Те я гледаха с известно страхопочитание, а тя се пъчи гордо в героична поза, приписвайки си естествено, всичките успехи. При появата ми обаче, публиката се разбягва….Остава само една безстрашна катеричка, която ме оглежда любопитно няколко секунди и после с два скока се мята на голямото дърво.
Сърдита от прекъснатото шоу, новоизпечената звезда настоява, за компенсация да си поиграем още малко. Тъкмо си мислех за същото, така че не я оставих да ми моли дълго. Тръгваме между дърветата, като пътьом сваляме няколко изсъхнали клона и разпердушинваме пет-шест шишарки. Окуражен от нейния неподражаем устрем и от дяволития и поглед, крача все по навътре в горичката.
По-навътре в горичката се оказа по-навън, защото само след малко, дърветата се разреждат и се вижда пътчето по което дойдохме. Току до него, някой идиот е изсипал купчина боклуци, а най-отгоре се мъдри стъклена бутилка. Реших, че няколко счупени стъкла, няма да замърсят повече наоколо и без да се замислям пръскам бутилката на парчета.
Това изглежда развали магията. Романтиката сякаш се стопи в следобедната мараня и се почувствах адски уморен.
- Омръзна ми! Хайде да си тръгваме – кисело заяви моята спътница.
Погледнах я учудено – от игривия и ентусиазъм не бе останало и помен….
- Стига толкова за днес! - настоя тя с присъщата и неподправеност и подхвърля обещаващо : - Другия път ще ти покажа какво мога още….
Че можеше още много неща – това беше ясно…..както беше ясно, че и на мен ми омръзна а и бях направо скапан, затова кимам великодушно и се отправяме обратно към колата.
Обратния път се оказа изненадващо дълъг. Когато накрая все пак стигаме, хубавелката се отпуска морно на предната седалка.
- Беше много хубаво! – промърква доволно тя и ме възнаграждава с ослепителната си усмивка.
Доволен бях и аз – бях намерил това,което търсех – сила и красота, облечени в перфектни форми, една рядко срещана комбинация. Като добавим и принадлежността към известна аристократична фамилия, предполагаща добро възпитание….С две думи това беше Моята Пушка!
Е, разбира се беше малко буйна и своенравна и макар че изглеждаше послушна, можеше да се окаже доста вироглава. Може би е от годините, но с тази хубавица май ще видя зор….Забав-ленията с нея се очертаваха колкото приятни, толкова и трудни.
Дано поне прави палачинки!
xpresident
Редовен Потребител
Стрелци колкото искаш, ама вече и поет имаме... 
t.marev
Редовен Потребител
Понеже гледам че няма други мнения, пък и аз още не съм натрупал достатъчно впечатления, ето няколко мнения за пушката от разни хора.
Жена ми:
- Ха, само даваш пари за глупости!
…………………………………………………………………………………………………
Приятел 1
Аз: - Купих си пушка.
Той: - Браво! Каква?
- Браунинг.
- Охоо…Хубава пушка! Имаш ли разрешително?
- Тя е въздушна.
- Аааа…
………………………………………………………………………………………………….
Приятел 2
- Руска ли е ?
- Не – Браунинг.
- Не ги знам. Звучи ми китайско. Трябваше да си вземеш руска! Те са най-добрите!
………………………………………………………………………………………………….
КОС-аджията в районното
- Ей, тя като истинска бе! Скъпа ли е!
- Не много….
- Колко?
- Толкова…..
- Не е евтина!
…………………………………………………………………………………………………..
Баща ми
- За кво ти е пушка, ловджия ли ще ставаш?
………………………………………………………………………………………………….
Приятел 3
- Колко пари даде за нея?
- Толкова….
- Ти си луд бе! На руския пазар щеше да си вземеш за 100 лева!
…………………………………………………………………………………………………..
Домашния котарак
- ……….
?/не можахме да разберем, защото той скочи от фотьойла, скри се под дивана и не излезе цял ден/.
…………………………………………………………………………………………………..
Приятел 4
- Трябваше да се обадиш, че ще си взимаш пушка, да я изберем заедно - нали знаеш, че ги знам всичките. Кой знае, какъв боклук си взел! Каква е?
- Браунинг.
- Абе чувал съм ги тия, ама не ги знам що за стока са.
- Нали ги знаеше всичките….
- Трябваше да вземеш друга пушка!
- Що, тази не е ли хубава?
- Щом не я знам, значи не струва! Аз ги знам всички хубави пушки! Никой от моите приятели няма такава! Знаеш, че те се занимават със стрелба, някои са шампиони! Ти да не ги мислиш за балами?! Трябваше да се обадиш - сега ще си чукаш главата!
……………………………………………………………………………………………..
Бай Митко от махалата
- Наборе, ами тва е детска пушка бе! Много малко желязо има в нея. Виж, цевта е пластмасова, приклада, един такъв - дървен ми се вижда.... Нашарили я малко с тия цветни стъкълца - циганска работа! Помниш ли едно време по стрелбищата кви пушки имаше, еее? Прекарали са те, да знаеш, отивай да я връщаш! Айде наздраве!
………………………………………………………………………………………………
Синът ми
Баща ми, пушката е супер! Страшна е! Старата ти - ряпа да яде!
………………………………………………………………………………………………..
Приятел 5
- За кво ти е тая плякалка бе? Кво можеш да утрепеш с нея? За някой лев отгоре, щеше да земеш една флоберка.
- Аз стрелям по кугийки, не трепя животни.
- Айде сега….ама кюфтета ядеш, нали!
…………………………………………………………………………………………………
Комшийката от горния етаж
- Комшии, много голяма пушка имаш беее! Мини утре, горе при мене да ми я покажеш по-отблизо!
…………………………………….
И така нататък.
Жена ми:
- Ха, само даваш пари за глупости!
…………………………………………………………………………………………………
Приятел 1
Аз: - Купих си пушка.
Той: - Браво! Каква?
- Браунинг.
- Охоо…Хубава пушка! Имаш ли разрешително?
- Тя е въздушна.
- Аааа…
………………………………………………………………………………………………….
Приятел 2
- Руска ли е ?
- Не – Браунинг.
- Не ги знам. Звучи ми китайско. Трябваше да си вземеш руска! Те са най-добрите!
………………………………………………………………………………………………….
КОС-аджията в районното
- Ей, тя като истинска бе! Скъпа ли е!
- Не много….
- Колко?
- Толкова…..
- Не е евтина!
…………………………………………………………………………………………………..
Баща ми
- За кво ти е пушка, ловджия ли ще ставаш?
………………………………………………………………………………………………….
Приятел 3
- Колко пари даде за нея?
- Толкова….
- Ти си луд бе! На руския пазар щеше да си вземеш за 100 лева!
…………………………………………………………………………………………………..
Домашния котарак
- ……….
?/не можахме да разберем, защото той скочи от фотьойла, скри се под дивана и не излезе цял ден/.…………………………………………………………………………………………………..
Приятел 4
- Трябваше да се обадиш, че ще си взимаш пушка, да я изберем заедно - нали знаеш, че ги знам всичките. Кой знае, какъв боклук си взел! Каква е?
- Браунинг.
- Абе чувал съм ги тия, ама не ги знам що за стока са.
- Нали ги знаеше всичките….
- Трябваше да вземеш друга пушка!
- Що, тази не е ли хубава?
- Щом не я знам, значи не струва! Аз ги знам всички хубави пушки! Никой от моите приятели няма такава! Знаеш, че те се занимават със стрелба, някои са шампиони! Ти да не ги мислиш за балами?! Трябваше да се обадиш - сега ще си чукаш главата!
……………………………………………………………………………………………..
Бай Митко от махалата
- Наборе, ами тва е детска пушка бе! Много малко желязо има в нея. Виж, цевта е пластмасова, приклада, един такъв - дървен ми се вижда.... Нашарили я малко с тия цветни стъкълца - циганска работа! Помниш ли едно време по стрелбищата кви пушки имаше, еее? Прекарали са те, да знаеш, отивай да я връщаш! Айде наздраве!
………………………………………………………………………………………………
Синът ми
Баща ми, пушката е супер! Страшна е! Старата ти - ряпа да яде!
………………………………………………………………………………………………..
Приятел 5
- За кво ти е тая плякалка бе? Кво можеш да утрепеш с нея? За някой лев отгоре, щеше да земеш една флоберка.
- Аз стрелям по кугийки, не трепя животни.
- Айде сега….ама кюфтета ядеш, нали!
…………………………………………………………………………………………………
Комшийката от горния етаж
- Комшии, много голяма пушка имаш беее! Мини утре, горе при мене да ми я покажеш по-отблизо!
…………………………………….
И така нататък.
Gadnqra
Редовен Потребител
Аз, а и други колеги чакаме с голям интерес 2 неща: измерване на скорости с хронограф и снимки на хартиени мишени на 25 и 50 метра. Иначе евала за двата разказа, но целите на форума са съвсем други. Ако пуснеш едно истинско и обективно ревю на пушката, с измерени скорости ще зарадваш доста хора. Отсега ти препоръчвам да използваш за чашки единствено марката JSB. Препоръчвам ти да се огледаш за оптика с фиксирано увеличение. Примерно 6х40 или 6х32. Препоръчвам ти да е Leapers.
gary m
Редовен Потребител
Понеже гледам че няма други мнения, пък и аз още не съм натрупал достатъчно впечатления, ето няколко мнения за пушката от разни хора.
Жена ми:
- Ха, само даваш пари за глупости!
…………………………………………………………………………………………………
Приятел 1
Аз: - Купих си пушка.
Той: - Браво! Каква?
- Браунинг.
- Охоо…Хубава пушка! Имаш ли разрешително?
- Тя е въздушна.
- Аааа…
………………………………………………………………………………………………….
Приятел 2
- Руска ли е ?
- Не – Браунинг.
- Не ги знам. Звучи ми китайско. Трябваше да си вземеш руска! Те са най-добрите!
………………………………………………………………………………………………….
КОС-аджията в районното
- Ей, тя като истинска бе! Скъпа ли е!
- Не много….
- Колко?
- Толкова…..
- Не е евтина!
…………………………………………………………………………………………………..
Баща ми
- За кво ти е пушка, ловджия ли ще ставаш?
………………………………………………………………………………………………….
Приятел 3
- Колко пари даде за нея?
- Толкова….
- Ти си луд бе! На руския пазар щеше да си вземеш за 100 лева!
…………………………………………………………………………………………………..
Домашния котарак
- ……….
…………………………………………………………………………………………………..
Приятел 4
- Трябваше да се обадиш, че ще си взимаш пушка, да я изберем заедно - нали знаеш, че ги знам всичките. Кой знае, какъв боклук си взел! Каква е?
- Браунинг.
- Абе чувал съм ги тия, ама не ги знам що за стока са.
- Нали ги знаеше всичките….
- Трябваше да вземеш друга пушка!
- Що, тази не е ли хубава?
- Щом не я знам, значи не струва! Аз ги знам всички хубави пушки! Никой от моите приятели няма такава! Знаеш, че те се занимават със стрелба, някои са шампиони! Ти да не ги мислиш за балами?! Трябваше да се обадиш - сега ще си чукаш главата!
……………………………………………………………………………………………..
Бай Митко от махалата
- Наборе, ами тва е детска пушка бе! Много малко желязо има в нея. Виж, цевта е пластмасова, приклада, един такъв - дървен ми се вижда.... Нашарили я малко с тия цветни стъкълца - циганска работа! Помниш ли едно време по стрелбищата кви пушки имаше, еее? Прекарали са те, да знаеш, отивай да я връщаш! Айде наздраве!
………………………………………………………………………………………………
Синът ми
Баща ми, пушката е супер! Страшна е! Старата ти - ряпа да яде!
………………………………………………………………………………………………..
Приятел 5
- За кво ти е тая плякалка бе? Кво можеш да утрепеш с нея? За някой лев отгоре, щеше да земеш една флоберка.
- Аз стрелям по кугийки, не трепя животни.
- Айде сега….ама кюфтета ядеш, нали!
…………………………………………………………………………………………………
Комшийката от горния етаж
- Комшии, много голяма пушка имаш беее! Мини утре, горе при мене да ми я покажеш по-отблизо!
…………………………………….
И така нататък.
Лев Толстой сус Browning. Браво.
Ти сус FX .......... гоогле транслате падна или Нобел призе за теб.
t.marev
Редовен Потребител
t.marev
Редовен Потребител
А может, вам ещё ключ от квартиры, где деньги лежат?
Първо бяха две неща - измерена скорост и снимки на мишени. После стана и ревю, сега пък и снимки на пушката. Утре някой ще поиска няколко изстреляни чашки, да прави балистична експертиза…..Направо Хавай 5-0!
Добре де, ще го направим това ревю, нека да я поогледам малко, да изпробвам това онова…така ще бъде по-точно и по-пълно. Дали ще бъде истинско - не знам. Дали ще бъде обективно….няма как да е обективно, щом се прави от един човек, при това-собственика, при това леко пристрастен. Освен това, аз нямам кой знае каква база за сравнение. Водещ ще бъде богатият ми технически опит, макар и извън сферата на оръжията. Най-вероятно ще бъде нещо от сорта: това ми харесва, това не.
Радвам се, че интереса е голям, което е учудващо, защото разгръщайки темите из форума, разбрах че тази пушка изобщо не е предназначена за стрелбата, която повечето хора тук практикуват! Съвсем не е случаен фактът, че никой тук, не само я няма, ами изобщо не се е заглеждал по нея!Тя си е направена за други хора, за други стрелби, за друг тип забавления, което си личи още от името на модела.
Донякъде си лаская да мисля, че интереса е предизвикан от моя….специфичен начин да представям нещата, но бързата статистика показва, че повечето хора тук, намират този начин за отегчителен. Бързам да ги успокоя - няма да им досаждам повече! Авторските права на историята за Пазителката на Силата и нейния Повелител, са продадени на известна продуцентска компания, предстои историята да излезе в луксозен лимитиран тираж с автограф от автора, по нея се пише сценарий за ТВ сериал от около 200 епизода с работно заглавие „Закъснели срещи“, работи се и по други проекти.
Така че предстои да хвърля всичките си сили по създаване на ревюто. Ще трябва време, оборудване, екип, бюджет….А бе, тия от Умарекс, ако разберат каква драма се е разиграла около тяхната пушка, дали няма да подпомогнат ревюто?! Трябва да им пошушна аз, какво неодобрение съм срещнал тук във форума и какви Дон Кихотовски усилия съм хвърлил за да устоя на заклинанията на форумните шамани, които с изкусителни слова, ме съблазняваха с разни Комети и Диани, та белким се трогнат и включат създаването на ревюто в нЕкоя програма.
Може пък и някой от Пловдив да помогне….например със замерването, щото нямам хронограф, не мисля да купувам, та някой ако си мери неговата пушка, може да се обади, да премерим и Браунинга. Айде мишените ще ги докараме някак си - не съм кой знае какъв стрелец, ама голямото кръгче поне ще улуча! За снимките и описанието - няма проблеми….даже може едно видео да спретна - сега е модерно!
Та така - търпение му е майката! Хубавите работи - бавно стават!
П.П. Гадняр, какви са целите на форума, за които спомена по-горе? Може би ги пише някъде, но аз съм го пропуснал…..
kosmev
Редовен Потребител
Точно такива, каквито ти сам си написал малко по-горе:
Всъщност, пуснал съм темата, не за да търся съвет при избор на пушка, а да прочета мнение за конкретен модел от дадена марка.
Това е и смисъла на подобни специализирани форуми - споделяне на информация и знания между хора с общи интереси.
Затова, освен, че внесе свежест и със сигурност вдигна средното ниво на правописа, ще допринесеш още ако споделиш и малко конкретика...
t.marev
Редовен Потребител
Той смисълът е ясен......Аз питах за целите, понеже Гадняра каза, че били други.
lynx
Редовен Потребител
Тъй като спомена че си от Пловдив, може да се разберете с Анди да излезнете заедно.
Ще замерите пушката и той ще направи ревюто, той си пада по видео презентациите
( http://forum.airguns.bg/index.php?members/andi.228/ )
Ще замерите пушката и той ще направи ревюто, той си пада по видео презентациите
( http://forum.airguns.bg/index.php?members/andi.228/ )
Gadnqra
Редовен Потребител
Ами отговориха ти веднъж, но ще ти отговоря и аз - целите на форума са обмяна на опит и информация за въздушното оръжие и стрелбата с него, между членовете на този форум. Понеже пушката от темата не е позната на почти никой от тук, информацията около нея щеше да е много полезна и интересна за всеки, включително и за мен. И понеже, обикновено, когато някой от форума си купи въздушно оръжие, прави ревю тук и форумът и членовете му се възползват от информацията, в което според мен няма нищо лошо. Затова и от теб очаквахме нещо такова.
t.marev
Редовен Потребител
Чудесно! Така ги виждам нещата и аз! Нямам нищо против да направя такова ревю и ще го направя, така като обещах още в началото. Всъщност представянето започна още с разказа за покупката и първото стреляне, но там преобладаваше личното емоционално възприятие, което е нормално за онзи етап. Това също си беше "ревю" в известен смисъл, макар и с различна форма. Повечето ревюта, циркулиращи из тубата, така или иначе не съдържат повече информация.
Затова и не бързам толкова с ревюто, искам да натрупам повече впечатления, от повече гледни точки, в повече ситуации, което ще направи ревюто по-изчерпателно и мааалко по-обективно.Няма да спестя нещата които не ми харесват и от които не съм доволен. Но ревю ще има - обещаното си е обещано!
Бреей, всички хвърлили око на моята красавица! Омръзнаха им тяхните кльощавелки и се зазяпаха по пищните форми на моята хубавица.....Па някои искат и да пипат даже!
П.П. Гадняр, цитирайки твоето мнение, си позволих да го редактирам малко. Махнах пет букви, с които според мен, то стана по-дружелюбно. Надявам се, нямаш нищо против.
t.marev
Редовен Потребител
Така, докато чакаме измерванията да ви разкажа още малко за Браунинга. Не мога да не спомена отново, изключително красивия външен вид на пушката. Изчистените класически форми, солидната внушителна цев и цялостното излъчване на пушката, са наистина впечатляващи. Чертите и силуета и, носят изцяло характерния, запомнящ се стил на марката и това я прави лесно разпознаваема сред останалите въздушни пушки. Производителите са постигнали визията на истинска ловна пушка. На пръв поглед, само опитно око би забелязало, че BROWNING X BLADE HUNTER е въздушна пушка.
Това което дразни обаче, е несериозно изглеждащия мерник.
На фона на солидния, хармоничен дизайн, стърчащия ламаринен мерник, изглежда прекалено евтин и не на място. Иначе е неочаквано здрав, сравнително прецизен и щрака отчетливо.
А мушката е прекрасна - целеустремена, защитена, светеща ярко и отлично допълваща се с контрастиращите зелени точки на мерника.
Интересно е решението за пластмасовото покритие на цевта.
То е малко нож с две остриета. От една страна, покритието позволява пушката да се гримира и напомпа визуално, но от друга изглежда малко несериозно и разочароващо, в очите на традиционно настроените почитатели на оръжията. Предимствата обаче са налице - потните ръце не оставят разяждащи следи по цевта, а когато е студено желязото не залепва по дланта докато зареждаш.
Някъде бях чел, че това покритие имало и обезшумяващ ефект, но не мога да кажа дали е така.
Пластмаса има и на други места по пушката - декоративната капачка отзад на цилиндъра, защитната скоба на спусъка, самият спусък е с пластмасово покритие, както и лостчето на предпазителя.
Изобщо, навсякъде където се пипа често, има пластмасово покритие. Предпазителя е разположен отзад, задейства се автоматично при всяко зареждане, а освобождаването му става с палеца на стрелящата ръка. Разположението му, начина на освобождаване, както и широката предпазна скоба около спусъка, позволяват използването на ръкавици, дори дебели, в студено време.
Спусковият механизъм е нерегулиращ се, но има малък свободен ход, играещ ролята на „мек спусък“. Самият спусък е широк, с набраздено пластмасово покритие. Усилието за задействане, според някои е голямо, тоест спусъка е „твърд“, но на мен ми се вижда съвсем приемливо.
Усилието обаче за зареждане на пушката ми се вижда доста голямо. Вярно, че тя е проектирана с относително голяма дулна енергия, по данни на производителя 24 джаула, но задействането на пружината си е доста трудно. Ако се зарежда с лявата ръка, какъвто е най-разпространения начин, следващите няколко минути е почти невъзможно да стреляш прав, от ръка без опора, защото ръката е уморена и не държи ложата стабилно. Дори и физически по-силен от мен, би се затруднил, да стреля без опора. Сега оценявам предимството да имаш оръженосец, каквито са имали знатните люде в миналото. Затова аз започнах да я зареждам по по-неудобния за мен начин, с дясната ръка, като даже накрая, на най-тежкото, си помагам с лявата. Отстрани може да изглежда малко смешно, но е много ефективно и ми позволява да вдигна броя изстрели, тоест ако ме връхлети стадо бизони, да мога да поваля поне половината.
Механизмите засега действат безупречно. Както забелязах още при първия оглед, всичко изглежда добре премислено и прецизно изработено. Отлично припаснати елементи и никакви хлабини.
Няма тракащи елементи /поне засега/ има някакъв откат, който според мен, е съвсем приемлив. Стрелял съм с други пушки, китайски, ГАМО, НОРИКА, няколко Хасана, руски….Някои имаха по-голям, други по-малък откат, този на Браунинга е по-скоро малък, мощните Хасани скачат повече.
Механичната схема на пушката, вероятно е на базата на някоя стара, изпитана и утвърдена конструкция, доказала се във времето.
За съжаление, с нея обаче са пренесени и някои недостатъци, преосмислени и отстранени с по-нови решения. Например липсата на регулиране на спусъка, архаичното закрепване на предната част на газовия цилиндър към ложата/приклада. Вярно, че това е компенсирано донякъде с по-прецизна и солидна изработка, но мисля че можеха да се направят някои промени. И докато замяната на спусковия механизъм е по-сложна и скъпа, промяната на ъгъла на закрепващите винтове на тялото към ложата/приклада, не струва нищо.
Разхлабването на тези винтове, ще бъде сведено да минимум, поради различното насочване на силите. Засега се наблюдава следното - след стотина изстрела, винтовете се разхлабиха с 1/16 об.
Прикладът е много удобен, красив и приятен на пипане. Матов, с декоративни накатки и добре изработен. Е, не е орехов, както е обявено от производителите, ами буков или май черешов и си е боядисан, но изглежда много добре, поне на мен ми харесва. Дали нарочно или претупано боядисване, но по приклада се забелязват различни цветни нюанси, които му придават интересен вид.
Точността на стрелбата….е много хлъзгава територия, Аз мисля че тук изискванията към стрелящия са по-големи. За пушката е достатъчно да прати куршума горе-долу нататък , накъдето я е обърнал стрелецът, а всички останали корекции са си негова работа. Въпреки това, смятам че Браунинга се справя много добре. Това което виждам, го улучвам. Ако не с първия изстрел - с втория или третия….Както казва класикът Христо Стоичков - Съмтаймс вин, съмтаймс люн! Но пък, когато го улуча - нема лабаво! - както казваше един друг класик от близкото минало.
Чашките с които съм стрелял досега с тази пушка са UMAREX COBRA 5.5 1.02 гр. които купих заедно с нея и DIABOLO BOXER 5.5 претеглени 0.9 гр. които си имах отпреди. И двата вида са островръхи, много прилична направа и разумна цена. По-нататък ще взема от препоръчваните от вас JSB.
Остава да измерим скоростта при изстрел. Чухме се с колега от Пловдив, остава да издебнем подходящо време и ще го направим, а може и да дойда на Копринка, ако не ми мине котка път. Предполагам, че ще е прилична, надявам се близка до обявената от производителите. Иначе сачмата пробива де що срещне по пътя си, задължителната дъска от 2.5 см я пробива като с дрелка, на 60-70 метра чупи бутилка от шампанско и други такива дивотии. Не съм пробвал, дали ще пробие автомобилна гума, но ще стане тия дни. Обаче има нещо, което не мога да си обясня. Първият ден, когато стрелях, сачмите свистяха при всеки изстрел. Като по филмите и като огнестрелни патрони. След това никога не съм чул да свистят така. Дали пушката е загубила сила, дали откритото място и ветрецът са се комбинирали, но фактът си е факт. Това свистене ми липсва, беше голям кеф.
Това което дразни обаче, е несериозно изглеждащия мерник.
На фона на солидния, хармоничен дизайн, стърчащия ламаринен мерник, изглежда прекалено евтин и не на място. Иначе е неочаквано здрав, сравнително прецизен и щрака отчетливо.
А мушката е прекрасна - целеустремена, защитена, светеща ярко и отлично допълваща се с контрастиращите зелени точки на мерника.
Интересно е решението за пластмасовото покритие на цевта.
То е малко нож с две остриета. От една страна, покритието позволява пушката да се гримира и напомпа визуално, но от друга изглежда малко несериозно и разочароващо, в очите на традиционно настроените почитатели на оръжията. Предимствата обаче са налице - потните ръце не оставят разяждащи следи по цевта, а когато е студено желязото не залепва по дланта докато зареждаш.
Някъде бях чел, че това покритие имало и обезшумяващ ефект, но не мога да кажа дали е така.
Пластмаса има и на други места по пушката - декоративната капачка отзад на цилиндъра, защитната скоба на спусъка, самият спусък е с пластмасово покритие, както и лостчето на предпазителя.
Изобщо, навсякъде където се пипа често, има пластмасово покритие. Предпазителя е разположен отзад, задейства се автоматично при всяко зареждане, а освобождаването му става с палеца на стрелящата ръка. Разположението му, начина на освобождаване, както и широката предпазна скоба около спусъка, позволяват използването на ръкавици, дори дебели, в студено време.
Спусковият механизъм е нерегулиращ се, но има малък свободен ход, играещ ролята на „мек спусък“. Самият спусък е широк, с набраздено пластмасово покритие. Усилието за задействане, според някои е голямо, тоест спусъка е „твърд“, но на мен ми се вижда съвсем приемливо.
Усилието обаче за зареждане на пушката ми се вижда доста голямо. Вярно, че тя е проектирана с относително голяма дулна енергия, по данни на производителя 24 джаула, но задействането на пружината си е доста трудно. Ако се зарежда с лявата ръка, какъвто е най-разпространения начин, следващите няколко минути е почти невъзможно да стреляш прав, от ръка без опора, защото ръката е уморена и не държи ложата стабилно. Дори и физически по-силен от мен, би се затруднил, да стреля без опора. Сега оценявам предимството да имаш оръженосец, каквито са имали знатните люде в миналото. Затова аз започнах да я зареждам по по-неудобния за мен начин, с дясната ръка, като даже накрая, на най-тежкото, си помагам с лявата. Отстрани може да изглежда малко смешно, но е много ефективно и ми позволява да вдигна броя изстрели, тоест ако ме връхлети стадо бизони, да мога да поваля поне половината.
Механизмите засега действат безупречно. Както забелязах още при първия оглед, всичко изглежда добре премислено и прецизно изработено. Отлично припаснати елементи и никакви хлабини.
Няма тракащи елементи /поне засега/ има някакъв откат, който според мен, е съвсем приемлив. Стрелял съм с други пушки, китайски, ГАМО, НОРИКА, няколко Хасана, руски….Някои имаха по-голям, други по-малък откат, този на Браунинга е по-скоро малък, мощните Хасани скачат повече.
Механичната схема на пушката, вероятно е на базата на някоя стара, изпитана и утвърдена конструкция, доказала се във времето.
За съжаление, с нея обаче са пренесени и някои недостатъци, преосмислени и отстранени с по-нови решения. Например липсата на регулиране на спусъка, архаичното закрепване на предната част на газовия цилиндър към ложата/приклада. Вярно, че това е компенсирано донякъде с по-прецизна и солидна изработка, но мисля че можеха да се направят някои промени. И докато замяната на спусковия механизъм е по-сложна и скъпа, промяната на ъгъла на закрепващите винтове на тялото към ложата/приклада, не струва нищо.
Разхлабването на тези винтове, ще бъде сведено да минимум, поради различното насочване на силите. Засега се наблюдава следното - след стотина изстрела, винтовете се разхлабиха с 1/16 об.
Прикладът е много удобен, красив и приятен на пипане. Матов, с декоративни накатки и добре изработен. Е, не е орехов, както е обявено от производителите, ами буков или май черешов и си е боядисан, но изглежда много добре, поне на мен ми харесва. Дали нарочно или претупано боядисване, но по приклада се забелязват различни цветни нюанси, които му придават интересен вид.
Точността на стрелбата….е много хлъзгава територия, Аз мисля че тук изискванията към стрелящия са по-големи. За пушката е достатъчно да прати куршума горе-долу нататък , накъдето я е обърнал стрелецът, а всички останали корекции са си негова работа. Въпреки това, смятам че Браунинга се справя много добре. Това което виждам, го улучвам. Ако не с първия изстрел - с втория или третия….Както казва класикът Христо Стоичков - Съмтаймс вин, съмтаймс люн! Но пък, когато го улуча - нема лабаво! - както казваше един друг класик от близкото минало.
Чашките с които съм стрелял досега с тази пушка са UMAREX COBRA 5.5 1.02 гр. които купих заедно с нея и DIABOLO BOXER 5.5 претеглени 0.9 гр. които си имах отпреди. И двата вида са островръхи, много прилична направа и разумна цена. По-нататък ще взема от препоръчваните от вас JSB.
Остава да измерим скоростта при изстрел. Чухме се с колега от Пловдив, остава да издебнем подходящо време и ще го направим, а може и да дойда на Копринка, ако не ми мине котка път. Предполагам, че ще е прилична, надявам се близка до обявената от производителите. Иначе сачмата пробива де що срещне по пътя си, задължителната дъска от 2.5 см я пробива като с дрелка, на 60-70 метра чупи бутилка от шампанско и други такива дивотии. Не съм пробвал, дали ще пробие автомобилна гума, но ще стане тия дни. Обаче има нещо, което не мога да си обясня. Първият ден, когато стрелях, сачмите свистяха при всеки изстрел. Като по филмите и като огнестрелни патрони. След това никога не съм чул да свистят така. Дали пушката е загубила сила, дали откритото място и ветрецът са се комбинирали, но фактът си е факт. Това свистене ми липсва, беше голям кеф.
Attachments
Последна промяна:
Gadnqra
Редовен Потребител
Свистенето е спряло, след като се е поразнесла смазката от вътрешната част на цилиндъра и скоростта е поспаднала. Убеден съм, че след като смениш чашките, пушката ще се представи още по-добре. Страхотно ревю, което чакахме толкова много. Честита пушка и безпроблемна стрелба !
t.marev
Редовен Потребител
Благодаря за оценката и пожеланията!
Добре де, паднала е скоростта....възможно е и аз допускам нещо подобно. А има ли някаква граница, обусловена от законите на физиката и практически наблюдавана, отвъд която се получава това свистене? Ако е свързано със скоростта на звука, която май беше 300-350 м/сек, значи ли че чашката трябва да излети по-бързо и с колко? Сигурно и други са чували подобни звуци....обаче при какви условия? Ако знае някой - нека сподели.
Добре де, паднала е скоростта....възможно е и аз допускам нещо подобно. А има ли някаква граница, обусловена от законите на физиката и практически наблюдавана, отвъд която се получава това свистене? Ако е свързано със скоростта на звука, която май беше 300-350 м/сек, значи ли че чашката трябва да излети по-бързо и с колко? Сигурно и други са чували подобни звуци....обаче при какви условия? Ако знае някой - нека сподели.