Изчетох доста за паралакса, но почти всичко описано касае стрелба с пушка.
Сложих
евтина оптика на пистолета, стрелям с полу-изпънати ръце, окуляра ми е на около 30 сантиметра от окото.
Много ясно се вижда, кръстът е прекрасен, прицелването е голям кеф, не се напрягаш когато целта е на над 20 метра, както с бързомера...
Проблемът е, че паралаксът и според мен е настроен на около 100 метра.
Когато сложа мишените на 30, оставя пистолета да лежи на упората, при леко движение на окото спрямо окуляра виждам как кръстта играе по мишената, като хода му е колкото капачка от бира.
При пушката ясно, че това се "лекува" с правилно и еднакво прикладване (или с регулируем паралакс), ама при пистолета какви опции имам?
Като е на две педи пред лицето ти трудно можеш да разбереш дали всеки път окото ти е на едно и също място спрямо оптиката.
Нямам идея защо масово пистолетни прицели се правят с паралакс на 100 метра - то с въздушна пушка рядко ще стреляш на толкова.
Има редки (съответно скъпи) маркови модели, на които е указан паралакс 30 метра - това ми изглежда най-смисленото.
С "обикновен" бързомер нещата с паралакса са много по-добре. Там той е настроен в безкрайността, т.е. грешката е толкова, колкото е изместването на точката встрани спрямо центъра на окуляра.
А това лесно се вижда и реално при прицелване знаеш дали окото ти е "центрирано".
Та има ли вариант да имам такава "обратна връзка" и при прицелване с оптика?
